Warning: session_start() [function.session-start]: Cannot send session cookie - headers already sent by (output started at /home/content/05/3866905/html/bg/index.php:2) in /home/content/05/3866905/html/bg/libraries/joomla/session/session.php on line 423

Warning: session_start() [function.session-start]: Cannot send session cache limiter - headers already sent (output started at /home/content/05/3866905/html/bg/index.php:2) in /home/content/05/3866905/html/bg/libraries/joomla/session/session.php on line 423

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/content/05/3866905/html/bg/index.php:2) in /home/content/05/3866905/html/bg/libraries/joomla/session/session.php on line 426
Пътят към Бога
bank-medias.ru | http://sportnews94.ru | http://telepat09.ru | mynewsmaker.ru/ | seonus.ru
Пътят към Бога PDF Печать E-mail
Добавил(а) Administrator   
11.12.15 09:55

мисионер Евалд Франк


ПЪТЯТ  КЪМ  БОГА

 

целия текст PDF

Никаква друга тема не вълнува така умътът и не разделя така бързо духа, както темата за Бога. Всеки човек е приел някакъв мироглед, и в повечето случаи хората остават в него до края на живота си, без да се стараят да познаят истината. Общоприето е да се живее според наследените традиции. Дори и такива хора, които най-редовно изпълняват своите религиозните задължения, не желаят да ги занимава с темата за Бога. Причината за това не се крие само в религията. От самото раждане тези хора са били «снабдени» с най-различни благочестиви ритуали и обреди, които ги съпровождат до смърта им. Много от тях дори никога не са чули Божествената вест за спасението, и не са получили вътрешен мир.

И християнските религии не са изключение, затова те също би трябвало да бъдат подложени на проверка. Не е достатъчно само да се позоваваме на Христос — това няма да помогне на никого. Необходимо е всеки човек да има лично взаимоотношение с Него. Всички църкви и църковни общности, стигайки и до най-малки групи приемат само онези места от Библията, които са им удобни, и които подкрепят техните доктрини. Така че спокойно би могло да се каже, че днешното християнство няма нищо общо с първоначалното християнство. Една и съща Библия се тълкува по сто различни начини. На мястото на Божието Слово се поставят човешки тълкувания, догми и доктрини, които нямат никаква Библейска основа (Мат. 15:9; Марк 7:7). По тази причина много хора са разочаровано и се оттеглят от вярата.

Така че възниква справедлив въпрос: има някакъв надежден, абсолютен и окончателен образец, чрез който би могло да се провери всичко? Дали има потвърдена, не съмнителна, а велика истина, която може да ни даде надежда и на която можем да уповаваме. Ако има, къде я тя? Мнозина се питат: «Има ли Бог, Който се грижи за нас и Който се интересува от нас? Ако Го има, къде можем да Го намерим?»

Бих желал това кратко изложение да послужи на всеки читател като подтикване за едно сериозно и задълбочено проучване на тази тема. Фактически това се отнася до всеки един човек. Бог има план с човечеството, който се вижда ясно, но за съжаление в света няма достатъчно Божии мъже по образец на пророците и апостолите, които биха могли да покажат на другите пътя към Бога. През столетията в мисълта на хората е била втълпявана представа, че Бог и религията, или Бог и църквата са едно и също. Ако това е така, тогава с коя от стотици църкви Той трябва да се идентифицира? Той католик ли е? Или лутеранин? Или е основател на някакво друго религиозно общество? Може би мохамеданите, будистите и другите подобни религии са на правилния път? В крайна сметка всички са уверени, че са просветени свише и притежават истината. Можем да се запитаме: не издигнат ли всички те свое собственно религиозно царство, което е представяно като Божие?

Бог изпълнява Своя план с човечеството. Но за да бъдем способни да разберем правилно този план, ние трябва да се освободим от всички традиционни възгледи, и да се върнем към изходната точка. Бог не изисква от нас сляпа, или мъглева вяра. Истинската вяра винаги има две здрави духовни очи, и два здрави духовни крака; тя стои върху непоколебимата основа на Стария и Новия Завет. В Своето Писание Бог е изложл целия Си план с човечеството, от началото и до края.

Божия план с човечеството е влязъл в действие още преди сътворението. Без съмнение всеки един от нас се е възхищавал на величествената природа, но не всеки забелязва нейния Творец, макар че и самата логика говори за Него.

Всички знаем, че от едно известно време се поставя под въпрос дори съществуването на Всемогъщия, а библейското описание на сътворението е считано за недостоверно. Философите са успели да внушат на хората собствените си теории, които противоречат на истината. И хората, които са им повярвали, са престанали да вярват на истината. Човек, който отхвърля Бога и твърди, че всичко е произлязло от само себе си, би трябвало да се отрече и от собствения баща и да твърди, че и той е резултат на еволюцията. Как е възможно да се смята, че Вселената в своето неизмеримо пространство с безбройните съзвездия и съществуваща съвършена хармония е възникнала от само себе си?

До сега още никой не е обявил, че е успял да внесе някаква поправка в сътворението на мирозданието. Само ако се замислим за безбройните множества от живи същества в морета и океаните, и за идеалните условия за живот, които са им предоставени; или да се замислим за животинския свят и за птиците по всички континенти, и за това по какъв съвършен начин всяко животно или птица е приспособено към климатични условия, в които живее. И до днес всичко е останало така, както е било създадено в началото от Твореца чрез Неговото всемогъщето Слово.

От времето на сътворението на земята всяка година се извършва сеитба и жетва, както го е наредил Господ: «Докато съществува земята, сеитба и жетва… няма да престанат» (Бит. 8:22). Само там, където се е намесил човека, става хаос в природата. Ежедневно милиарди хора биват снабдявани с храна. И ако всичко би било разпределено по правилния начин, на земята нямаше да има хора, страдащи от глад.

И още един факт остава непроменен: това, че всяко живо същество ражда според вида си. И днес все още се сее същото онова семе, което се е появило при сътворението на земята; и днес растат същите дървета и плодове, живеят същите животни на земята. Така и човека, венеца на сътворението, е абсолютно такъв, каквито са били Адам и Ева.

На човека са били дадени свойства да твори и да съзидава. И това качество се проявява особено в днешно време. По принцип човека днес може да направи всичко, както е казал Господ: «и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят» (Бит. 11:6 ).

Въпреки това човека не може да направи едно нещотова е създаване на живота. Нека тези, които вярват в еволюцията и поучават за първоначална клетка, да ни обяснят кой е създал тази първа клетка, и кой е поставил живота в нея? Може да се зададе и следния въпрос: кой е вложил във всички живи същества способността да се размножават? Защо отхвърлящите Бога не сеят пшеница, която е създадена по изкуствен начин? Защото те знаят, че тя няма да поникне, тъй като в нея липсва зародиша на живота. При разглеждане на могъщественното и всеобхващащо творение всеки здравомислещ човек би трябвало да признае съществуването на суверенния Творец. Ако хората поради своята надменност не бяха се отклонили от Бога, щяха да бъдат в състояние да вярват на Неговото Слово, защото както Бог заслужава доверие, така и Божието Слово.

От самото начало Божията воля е определила хората да живеят във вечно общение със Своя Творец. Затова във всяко сърце има влечение към поклонение.

Всички имат някакъв неопределен стремеж в душата си, всеки търси нещо, но има само Един, Който може да ни направи блажени! Поклонението е основната съставна част на богослужението във всички религии. Мюсюлманите се молят на Аллах; техния пророк Мохамед не е признавал Месията като Спасител и Господ, а само като пророк. Мохамед е проповядвал абсолютен монотеизъм, и е нямал понятие от това, че Бог е открил Себе Си. Той не е могъл да разбере, че Богът на Небесата Се изявил на земята чрез Сина. Индуистите вярват в множество богове. Те се покланят основно на една троица богове: Бранха-създател, Вишну-пазител и Махеш-разрушител; а след тях следват всички останали богове. И ако бихме искали да ги изброим всички, бихме отишли много далеч.

А онези хора, които не са религиозни, почитат богатството, страстите, или някакви други идоли. Но независимо от цвета на кожата, расата или народноста, във всеки човек има неутолима жажда, която може да бъде утолена само от нещо вечно и божествено. В даден период от време, в самото начало в рая хората са имали непосредствено общение с Господ Бог. В това първоначално безгрешно състояние те не са знаели нищо за скръб, страдания, болести и смърт. Като творения на Този, Който е Вечен, те са били определени за вечен живот. Господ Бог им е дал свободна воля, и те са могли самостоятелно да правят своя избор. Могли са да избират между доброто и злото, послушанието или непослушанието, вярата или неверието. Същото се отнася и за нас днес. Те са били подложени на изпитание, но не са устояли; първа е паднала Ева, а след нея и Адам. Ева е послушалата лъжата на сатана, а Адам е послушал Ева. По този начин те и двамата са попаднали под влиянието на противника, нарушили са заповедта на Божието слово, мислейки че ще получат «по-добро знание». А Бог, Който е истинен, е изпълнил Словото Си, и те са били изгонени от рая. Връзката с Него е била нарушена, и страданието и смъртта са дошли върху цялото човечество.

Нека никой да не се счита за невинен, и никой да не заявява с гордост: «Това не ме засяга», защото всеки мъж и всяка жена щяха да постъпят точно по същия начин, както са постъпили Адам и Ева. Бог познава ни всички, и Той предварително е знаел, че никой човек не би могъл да изпълни Неговите изисквания и заповеди. Но в Своята Си справедливост Той ги е предоставил на хората, за да могат да видят престъпленията си и да ги осъзнаят, и за да имат възможност за приемане на правилното решение. Ние имаме свободна воля, и никой не може да бъде насила принуждаван да бъде щастлив.

Ако го нямаше закона, никой не би могъл да си осъзнае престъпленията си и необходимостта от опрощение и изкупление.

Съвестта на всеки, дори и на тези, които никога не са чували или не са чели Божието Слово, ги укорява и предупреждава. Всеки знае, когато лъже, мами, краде или прави нещо, което е забранено. Често съвестта твърде силно напомня и предупреждава. Всеки един човек — било то беден или богат, добър или лош — еднакво е виновен пред Бога. Ние всички сме се родили вече като грешници. Нека никой да не се заблуждава, че понеже не е убил никого, и не е извършил някакво престъпление, не се намира в опасност. Над всеки един е произнесена справедливата присъда на Бога — смърт. Но и това не е краят.

След грехопадението Адам и Ева е трябвало да напуснат рая; входа за рая е бил затворен, общението с Бога е било прекъснато. Това е било ужасно. Но Бог ни е помнил, и се е погрижил отново да ни отвори пътя към Себе Си. Господ в Своята безгранична любов и милост отново е дошъл при нас.

Тъй като човека е сгрешил в това земно тяло, необходимо е било и Той да приеме също такова тяло, обаче да е без грях, за да може да заеме мястото на човечеството, вземайки греховете на всички върху Себе Си, за да ни примири с Бога. Това е било извършено в Исус Христос, нашия Господ, Който на кръста е казал на единия от разбойниците: «Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая». Всеки, който призове Господа, ще се спаси и ще влезе в рая.

Раждането на Спасителя е било абсолютно свръхестествено Божие дело, в което Мария не би могла да вземе участие. Тя се е родила както всички останали хора, и също се е нуждаела от изкупление. И тя се намирала сред онези 120 човека, които в Деня на петдесятница са преживяли изпълнението със Святия Дух (Деян. 1:14).

Исус Христос е бил откровението и явлението на Бога в човешка плът. Той е бил Бог, но по плът е бил човек. Той не е нарушил нито една от заповедите, бил е абсолютно свят и безгрешен. Затова Той е могъл да вземе върху Себе Си греховете на всички ни, и да умре за нас. Кръвта Му е била пролята за нашето изкупление и опрощение. И всеки, който повярва, получава съвършено спасение и примирение, по Божията милост. Божието дело на изкуплението е било завършено и потвърдено чрез възкресението на Исус Христос на третия ден.

След възкресението Си Той се явявал неоднократно на Своите ученици в продължение на 40 дена, преди славното Си възнесение. За всички библейски вярващи това е било непоклатимо основание за душата и абсолютно доказателство, че смъртта, ада и дявола са вече победени. Амин. Той е влязол в Славата, за да въведе и нас в нея. Исус е казал: «отивам да ви приготвя място, …и пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си…» (Йоан. 14:2-3).

При пришествието на Господа всички хора, които са станали Божии деца, ще Го видят Такъв, Какъвто е, и ще станат подобни на Него (1 Йоан. 3:2). Това не е приказка, а ще се изпълни в най-близкото време.

Всемогъщият Бог преди основанието на света е запланувал вечно Царство за Своите синове и дъщери. Хората, дори и чрез непослушанието си, не са в състояние да разрушат този план, но се е наложило той да бъде преустановен за определено време. Човечеството доброволно се е отдало под власта на сатаната. Обаче Господ е изкупил човечеството, без съдействие от хора. Господ отново е прокарал към Себе Си път за хората. Изкуплението е исторически факт, и то е спасение за вярващите. Чрез Евангелието на хората е съобщена радостната Вест за тяхното спасение и освобождение. Бог предлага Своята всеобхващаща милост. Посредством това изкупление хора, които по раждане са били чада на смърта, както и цялото човечество, те стават Божии деца и получават вечен живот.

Тъй като Божието царство е вечно Царство, всички желаещи да живеят в него трябва да имат вечен живот. Затова е необходимо да се «родят отгоре», тоест да се новородят (Йоан 3 гл). Божието слово е семе, което е необходимо за това новораждане, защото в него се намира зародиш на живота. Светия Дух слиза върху всички, които приемат с вяра Божието Слово. Чрез естественото ни раждане сме станали земни, временни създания. Чрез Словото и Духа Бог произвежда вечен живот във всички изкупени, както е писал апостол Петър: «…се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово което живее и трае до века» (1 Петр. 1:23). Който вярва в Господа и Го е приел като своя личен Спасител, той има личен опит в това преживяване. И това с нищо несравнимо Божие милостиво предложение важи за всеки, който би пожелал да го приеме, докато трае денят на спасението.

Никой не може да си представи колко ужасно ще се чустват във вечността онези, които не са приели своето спасение. Още в часа на смърта си човекът ще се сблъска със суровата реалност. И тогава всички онези, които не са вярвали че има живот след смъртта, ще разберат, че смъртта не е завършекът.

Каквато е разликата между Небето и земята, такава е и разликата между нашият Господ и Спасител, и всички останали основатели на религии. Това е Оскърбително е някой да прави сравнение на Исус с каквито е да било «обикновени» пророци. Всички религиозни философи са били погребани, както и техните идеи. Нито един от тях не е възкръснал от мъртвите. Те са били само хора като нас, и не биха могли да помогнат нито на себе си, нито на другите. Има само Един, Който е могъл да каже: «Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен» (Йоан 14:6).

Бог се среща с нас единствено в Христос, и ние можем да се срещнем с Бога само чрез Христос. Има само Един, в Когото Отец се е открил тук на земята; Отец се е открил в Сина, в Когото ни е направил Божии синове и дъщери. Има само Един, Който е могъл да каже: «Който е видял Мен, видял е Отца» (Йоан 14:9).

Много пътища водят към Рим, но има само един път, който води към Бога.

Надявам се, скъпи читателю, че това изложение ще стане за вас указател на пътя.

Истинската вяра не се осланя на мъртвия Спасител, а на живия Господ, Който е възкръснал и победил смърта, възнесъл се на Небето и е жив на веки.

Той не само е казал: «Аз Съм възкресението и живота», но е и дал неопровержимо доказателство за това. Исус Христос е станал Поръчител за нашето възкресение: «Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли в това?» (Йоан 11:25-26).

Скъпи приятелю, това е единствения път за спасение. Има само единствена истина, и само един Изкупител. Който желае да достигне вечната цел, той трябва да се отвърне от всичко, да излезе от религиозния Вавилон, с цялото си сърце да вярва на Господ Исус и да Го приеме като своя личен Спасител. Принадлежността към която и да е религия няма нищо общо със спасението на душата ни. Нито тайнство на причастието, нито какъвто и да било друг религиозен ритуал не могат да спасят човека. Само в Спасителя намираме спасение, само в Изкупителя имаме изкупление. Става въпрос за личната вяра на всеки в истинския Бог, Който Се е открил и ни е спасил в Исус Христос.

Дори и най-добрите ни намерения и умисли са обречени на провал; тъй като човек може да се оправдае пред Бога само с вяра, основана на Библията. Това е свободен безусловен дар на Божията милост, който е подарен на човечеството. Всички допълнения и промени, извършени на църковните събори по време на църковната история, и които не са съществували в първоначалното християнство, са невалидни пред Бога.

Настъпило е Божието време за вас, това е възможността ви за да приемете изкуплението. Евангелието на Исус Христос, нашия Господ и Спасител, нека да стане за вас радостна и спасителна Вест, а също и реалност във вашия живот. Вярвайте, че Господ е взел върху Себе Си вашата вина, и ви е простил по милост. Призива звучи към всички за да се върнат към благонадеждната библейска вяра, която е била в пророците и апостолите.

Не бива да продължаваме да се заблуждаваме, ако не желаем да бъдем измамени относно Вечността. Всеки може да преживее Божие спасение и да получи увереност, че е приет от Господа.

Точно на мястото, на което се намирате в момента, Вие може да говорите с Бога в молитва: «Господи Исусе Христе, аз вярвам че Ти Си умрял за мен, грешния човек, вярвам, че Ти Си ме изкупил и приел. Аз принадлежа на Теб, Господи, както в този земен живот, така и във Вечността. О, Боже, Ти се срещна с нас в Исус Христос, и аз искам да се срещна с Теб в Него. Моля, вярвайте в това, което е написано в Псалом 103, приемете го лично за себе си и благодарите Господа за Неговата милост: «Благославяй, душо моя, Господа, и всичко което е вътре в мене, нека хвали святото Му име. Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй нито едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости».

Бихме се радвали да чуем от Вас, дали думите в това изложение са били от полза. желаното количество за да ги дадете на. Ако желаете да го споделите и с други хора, с удоволствие ще Ви пратим безплатно още брошури.

 



*****

РАЗПРОСТРАНЯВА СЕ БЕЗПЛАТНО

Не е разрешено текста да се публикува и разпространява избирателно



Издател: Мисионер Евалд Франк

Freie Volksmission е. V.

Postfach 100707

D-47707 Krefeld

GERMANY

E-mail: Данный адрес e-mail защищен от спам-ботов, Вам необходимо включить Javascript для его просмотра.

Сайта на мисията: http://www.freie-volksmission.de

Последнее обновление 24.05.20 06:30